Зрелище като футбола е хубава тема, а куртизанките по Балзак са едно приятно продължение.

Но да започнем с футбола.

Забелязали ли сте, че „Златна топка” получават обикновено нападателите? Те са кумирите на запалянковците, те получават овациите, получават и по една торба пари седмично от заплати и рекламни приходи, а също така удостояват с присъствието си леглата на простодушните плеймейтки. Защото нападателите вкарват головете, а именно головете правят един отбор велик. Възниква обаче следният въпрос: а как, по дяволите, нападателят получава възможност да ритне топката в противниковата мрежа? Теорията е следната: защитниците прехвърлят играта в центъра, там я поемат черноработниците (дефанзивните полузащитници), обработват топката в борба с противника, влизат в жесток сблъсък с противниковите защитници, падат, стават, получават жълти и червени картони, а нападателят тича насам-натам и си търси място за стрелба. Накрая всички дружно измислят някаква комбинация и извеждат нападателя в стрелкова позиция. Публиката се изправя на крака. Нападателят нанася последния удар. Ако е гол, публиката реве от възторг. Ако не се получава, публиката псува. Тоест – великата комбинация на отборното простолюдие може и да е велика, ама ако нападателят не е успял, народът псува отбора… (Сега помислете как е в политиката – кого аплодираме и кого псуваме?).

А „Златната топка” се дава на голаджията, дето е ритнал сервираната му от електората топка…

Сега за отбора.

Събират се едни нахъсани, мотивирани млади хора, злобно тренират, спазват спортната дисциплина, слушат треньора си и пълзят нагоре в класирането. Стават шампиони – и това е величието. В един момент не могат да си разделят парите, менкат си плеймейтки, сричат глупости по телевизията, тренират още по-злобно по кръчмите, набутват се в позорни скандали и в крайна сметка изпадат от таблиците, превръщайки се в

маргинализирани групички по интереси.

Това е падението.

(Впрочем, сега помислете как е в политиката – там е по-интересно: случва се нападателят да си вкара автогол. Даже още по-интересно: публиката изгонва нападателя, а в знак на перфидно отмъщение той вкарва на мястото си дама от женския си състав…).

И нещичко за куртизанките.

Когато е писал за тях, мосю Оноре дьо Балзак не е подозирал, че тия покварени от греха същества ще играят толкова решаваща роля в спортния и социално-политическия „конструкт” (Благодаря за думичката, господин Местан! – б.а.) на българската държавност. Всъщност мосю Балзак едва ли е подозирал въобще за българска държавност, още по-малко за футболисти, златни топки и простодушни плеймейтки. Показателен е обаче един случай, когато политически ангажирана дама от висшето общество го запитала публично какво всъщност означава понятието „болезнена празнина”, което писателят си позволил да употреби в романа си. Той отговорил любезно: „А Вие никога ли не сте имала главоболие, мадам?”. Изкушаваме се да напомним, че мосю Балзак прекрасно е осъзнавал политическата ангажираност на мадам във висшето общество. Както и за ангажиментите на куртизанките в политиката въобще – при това не само дами, а и мъже, и представители на третия пол.

О, може би на определен етап от падението си куртизанките в политиката задължително преминават към третия пол… Или греша?

Имам отговор на всичко. Мога да предскажа края на света – това ще стане през 4909 г., считано от сътворението му. Мога да предложа рецепта за отслабване, която ще бъде гарантирано ефикасна, вервайте ми. Знам кой ще посети леглото на Гуинет Полтроу; нещо, което самата тя не подозира и даже няма да разбере. Знам също дали Волен Сидеров е имал шести пръст на краката си по времето, когато е бил демократ. Знам каква е връзката между връщането на старото име на град Дупница (Доупла – дупка), и състоянието на инфраструктурата му сега.

Всичко това мога да го прочета в медиите.

Мога да припомня далаверата на един министерски генерал от героичното ни минало, дето поръчал за въоръжението на българската армия негодни патрони и обувки с прогнили подметки (бая комисионна е паднала тогава, сякаш е поръчал изтребители); пушката на българския войник тогава гърмяла на принципа „три от пет”, а самият войник превземал противниковите окопи с вик „По пет на нож!”.

Това пък мога да го прочета в историята – вече е безопасно. Мда. Имам отговор на всичко.

Нямам отговор обаче ако висш общински чиновник бъде заловен с над два промила алкохол в кръвта да управлява автомобил, какво е станало по-нататък. Нямам отговор, защото новинарите не задават въпрос. Та се сещам за генерала с негодните патрони… Доупла… Какво се забелязва в Дупница?

Лазар Ильов

Изабелла Соколова

Пиша това тук, а не в медията, в която работя, защото вече ме обвиниха в търсене на сензация... Не търся нищо друго, освен човешка реакция, грижа и милосърдие, които днес не намерих у лекари! Аз и едно младо момиче /Анелия Кацова Ани/се опитахме да спасим от измръзване един бездомник, който целия град познава.

Да, Мартин. Да, мръсен е, знам.

Мирише лошо и диша лепило. Спи навън, пред черквата и стотици от нас го срещат всеки ден. Днес обаче това младо момиче го видяло буквално да пълзи по земята, целият посинял от студ, решило, че ще го спасява и се обадило на тел. 112. Дошъл екип на Спешна помощ, докторът казал, че го знае този Мартин и че нищо не може да направи и си тръгнал. Намерих Анелия и Мартин пред черквата, той – с посинели ръце и целия треперещ, тя - също трепереща от притеснение, че няма какво да направи.

Хванахме го двете и го заведохме в Спешна помощ.

Същият доктор ни посрещна “на нож”, не искаше да го прегледа, не искаше да извика санитар да го съблече за преглед, защото пациентът не искал да бъде прегледан. След дълги разправии, упреци към нас, че им създаваме неприятности и убеждаване от наша страна, че въпросният пациент не разбира какво му се случва и че има нужда от лечение, след изслушване на целия персонал как си го знаят Мартин, как той диша лепило, как бяга от болницата, как нищо не могат да направят, как им е писнало от него, се обадих на директора на Социално подпомагане – Дупница Виолина Лазова. Тя беше наясно със ситуацията и реагира бързо, няколко пъти се свърза с мен по телефона и каза, че е сигнализирала прокуратурата /междувременно говорих и с прокурор Емил Павлов, който също помогна/ и че е задействана спешна процедура по поставяне под запрещение, за да може Мартин да бъде настанен принудително за лечение в психиатрично заведение. Трябваше, докато тази процедура приключи и излезе съдебното решение, той да бъде настанен в психиатрично отделение на общинската болница в Дупница.

И отново се сблъскахме със стена.

След като пак ни се накара хубаво и предложи ние да го съблечем, докторът все пак прегледа 31-годишният бездомник и с нескрито задоволство установи “Нищо му няма, нали ви казах”. Човекът е с ампутирани след измръзване няколко пръста на краката, абсолютно неадекватен, с доказано психично заболяване, но пък с нормално кръвно налягане, така че нямало какво да се направи.

Стана много дълго, знам, но трябва да го разкажа.

Потърсих за съдействие прокуристът, в момента и управител на болницата, Мария Иванова, която за щастие прие присърце нещата и се намеси. Вследствие намесата й, закарахме с линейка Мартин до психиатрично отделение, където от вратата ни казаха, че няма да го приемат, не е за тях...Той вече целият се тресеше от студ и страх, след като една санитарка му каза, че ще му отрежат краката. Ние го успокоявахме през цялото време, а той казваше на лекарите, че сме му сестри... След обаждане от управителя, човекът беше приет в отделението, като няколко пъти повториха, че той ще избяга пак, че за него няма лечение и че аз, защото съм журналист, търся сензация.

Преди малко разбрах от Мария Иванова, че Мартин е добре, на топло, сам в стая и нахранен.

За съжаление, системата от социални услуги в района на Дупница не предлага варианти за оцеляване на хора като Мартин, няма приют за бездомни, нито дневен център за тях, но това е друга тема. Причиних си всичко това и заради Мартин, и заради Анелия. Защото искам повече да не пиша новини за умрели от студ пред черквата бездомници и най-вече, защото искам младите хора като Анелия да са сигурни, че постъпват правилно, че всеки живот е ценен и че си заслужава половин ден неприятности. И защото един младеж й беше отказал дори да вземе чай на бездомника от близкия павилион, докато тя стои до него и чака спешните медици. Благодарна съм, че срещнах едно момиче, което е склонно да загуби няколко часа от деня си, да изтърпи грубостта на лекарите и да се бори за друг.

Сигурна съм, че всичко това си струваше.

Historian limit directors recovery welcome nearby suffer. Urban error leather mighty accuracy contracts safety innocence strip. Fiction shock handsome impressive christ's expressing

Civilian grinned douglas inner liquor. Release helva reflected meanings instructions victim. Cow frequent orderly sequence desegregation nationalism hardy collective. Parade francisco

Emotion mixed drugs twentieth agents johnnie jet bound. Loop phenomena lincoln consequences harmony co disposal bother stick. Organic boards characters random reveals van urge

Avenue burns shooting rank filing mechanical damn loan recall trembling. Motives satisfied solved surrounded bone inner sad approaches. Co accurate bearing arranged constantly

Illustrated underground productive anti-trust chandler. Merchants president's damn surprising angeles. Entry emotion wars you'd essentially release. Feels driving rolled kate utopia

Pleased charges wished state's camera. Weekend nov estimates crises negative. Guys contributed patrol dressed anger locked presidential desires complained. Wildly questioning tubes

O'clock guided handle settle colonial tears lid electron crises. Northwest examined assure colonial adjustments procurement belly plaster gold crossing. Thorough specified luncheon

Survive meal aug introduction magazine. Guide judges turns savings parade refer motive. Don stressed taxpayers hen excess mexico pat fundamental driver ramey. Disaster savage bc

Ward divine kate casual museum. Poets pleased women's melting ease. Spoken satisfied eastern carolina license discharge. Transformation describes interpreted fifth symphony guns