За кожата на един бездомник

Изабелла Соколова

Пиша това тук, а не в медията, в която работя, защото вече ме обвиниха в търсене на сензация... Не търся нищо друго, освен човешка реакция, грижа и милосърдие, които днес не намерих у лекари! Аз и едно младо момиче /Анелия Кацова Ани/се опитахме да спасим от измръзване един бездомник, който целия град познава.

Да, Мартин. Да, мръсен е, знам.

Мирише лошо и диша лепило. Спи навън, пред черквата и стотици от нас го срещат всеки ден. Днес обаче това младо момиче го видяло буквално да пълзи по земята, целият посинял от студ, решило, че ще го спасява и се обадило на тел. 112. Дошъл екип на Спешна помощ, докторът казал, че го знае този Мартин и че нищо не може да направи и си тръгнал. Намерих Анелия и Мартин пред черквата, той – с посинели ръце и целия треперещ, тя - също трепереща от притеснение, че няма какво да направи.

Хванахме го двете и го заведохме в Спешна помощ.

Същият доктор ни посрещна “на нож”, не искаше да го прегледа, не искаше да извика санитар да го съблече за преглед, защото пациентът не искал да бъде прегледан. След дълги разправии, упреци към нас, че им създаваме неприятности и убеждаване от наша страна, че въпросният пациент не разбира какво му се случва и че има нужда от лечение, след изслушване на целия персонал как си го знаят Мартин, как той диша лепило, как бяга от болницата, как нищо не могат да направят, как им е писнало от него, се обадих на директора на Социално подпомагане – Дупница Виолина Лазова. Тя беше наясно със ситуацията и реагира бързо, няколко пъти се свърза с мен по телефона и каза, че е сигнализирала прокуратурата /междувременно говорих и с прокурор Емил Павлов, който също помогна/ и че е задействана спешна процедура по поставяне под запрещение, за да може Мартин да бъде настанен принудително за лечение в психиатрично заведение. Трябваше, докато тази процедура приключи и излезе съдебното решение, той да бъде настанен в психиатрично отделение на общинската болница в Дупница.

И отново се сблъскахме със стена.

След като пак ни се накара хубаво и предложи ние да го съблечем, докторът все пак прегледа 31-годишният бездомник и с нескрито задоволство установи “Нищо му няма, нали ви казах”. Човекът е с ампутирани след измръзване няколко пръста на краката, абсолютно неадекватен, с доказано психично заболяване, но пък с нормално кръвно налягане, така че нямало какво да се направи.

Стана много дълго, знам, но трябва да го разкажа.

Потърсих за съдействие прокуристът, в момента и управител на болницата, Мария Иванова, която за щастие прие присърце нещата и се намеси. Вследствие намесата й, закарахме с линейка Мартин до психиатрично отделение, където от вратата ни казаха, че няма да го приемат, не е за тях...Той вече целият се тресеше от студ и страх, след като една санитарка му каза, че ще му отрежат краката. Ние го успокоявахме през цялото време, а той казваше на лекарите, че сме му сестри... След обаждане от управителя, човекът беше приет в отделението, като няколко пъти повториха, че той ще избяга пак, че за него няма лечение и че аз, защото съм журналист, търся сензация.

Преди малко разбрах от Мария Иванова, че Мартин е добре, на топло, сам в стая и нахранен.

За съжаление, системата от социални услуги в района на Дупница не предлага варианти за оцеляване на хора като Мартин, няма приют за бездомни, нито дневен център за тях, но това е друга тема. Причиних си всичко това и заради Мартин, и заради Анелия. Защото искам повече да не пиша новини за умрели от студ пред черквата бездомници и най-вече, защото искам младите хора като Анелия да са сигурни, че постъпват правилно, че всеки живот е ценен и че си заслужава половин ден неприятности. И защото един младеж й беше отказал дори да вземе чай на бездомника от близкия павилион, докато тя стои до него и чака спешните медици. Благодарна съм, че срещнах едно момиче, което е склонно да загуби няколко часа от деня си, да изтърпи грубостта на лекарите и да се бори за друг.

Сигурна съм, че всичко това си струваше.