За институционалната празнична тишина

Имам отговор на всичко. Мога да предскажа края на света – това ще стане през 4909 г., считано от сътворението му. Мога да предложа рецепта за отслабване, която ще бъде гарантирано ефикасна, вервайте ми. Знам кой ще посети леглото на Гуинет Полтроу; нещо, което самата тя не подозира и даже няма да разбере. Знам също дали Волен Сидеров е имал шести пръст на краката си по времето, когато е бил демократ. Знам каква е връзката между връщането на старото име на град Дупница (Доупла – дупка), и състоянието на инфраструктурата му сега.

Всичко това мога да го прочета в медиите.

Мога да припомня далаверата на един министерски генерал от героичното ни минало, дето поръчал за въоръжението на българската армия негодни патрони и обувки с прогнили подметки (бая комисионна е паднала тогава, сякаш е поръчал изтребители); пушката на българския войник тогава гърмяла на принципа „три от пет”, а самият войник превземал противниковите окопи с вик „По пет на нож!”.

Това пък мога да го прочета в историята – вече е безопасно. Мда. Имам отговор на всичко.

Нямам отговор обаче ако висш общински чиновник бъде заловен с над два промила алкохол в кръвта да управлява автомобил, какво е станало по-нататък. Нямам отговор, защото новинарите не задават въпрос. Та се сещам за генерала с негодните патрони… Доупла… Какво се забелязва в Дупница?

Лазар Ильов