Величие и падение на куртизанките в отбора

Зрелище като футбола е хубава тема, а куртизанките по Балзак са едно приятно продължение.

Но да започнем с футбола.

Забелязали ли сте, че „Златна топка” получават обикновено нападателите? Те са кумирите на запалянковците, те получават овациите, получават и по една торба пари седмично от заплати и рекламни приходи, а също така удостояват с присъствието си леглата на простодушните плеймейтки. Защото нападателите вкарват головете, а именно головете правят един отбор велик. Възниква обаче следният въпрос: а как, по дяволите, нападателят получава възможност да ритне топката в противниковата мрежа? Теорията е следната: защитниците прехвърлят играта в центъра, там я поемат черноработниците (дефанзивните полузащитници), обработват топката в борба с противника, влизат в жесток сблъсък с противниковите защитници, падат, стават, получават жълти и червени картони, а нападателят тича насам-натам и си търси място за стрелба. Накрая всички дружно измислят някаква комбинация и извеждат нападателя в стрелкова позиция. Публиката се изправя на крака. Нападателят нанася последния удар. Ако е гол, публиката реве от възторг. Ако не се получава, публиката псува. Тоест – великата комбинация на отборното простолюдие може и да е велика, ама ако нападателят не е успял, народът псува отбора… (Сега помислете как е в политиката – кого аплодираме и кого псуваме?).

А „Златната топка” се дава на голаджията, дето е ритнал сервираната му от електората топка…

Сега за отбора.

Събират се едни нахъсани, мотивирани млади хора, злобно тренират, спазват спортната дисциплина, слушат треньора си и пълзят нагоре в класирането. Стават шампиони – и това е величието. В един момент не могат да си разделят парите, менкат си плеймейтки, сричат глупости по телевизията, тренират още по-злобно по кръчмите, набутват се в позорни скандали и в крайна сметка изпадат от таблиците, превръщайки се в

маргинализирани групички по интереси.

Това е падението.

(Впрочем, сега помислете как е в политиката – там е по-интересно: случва се нападателят да си вкара автогол. Даже още по-интересно: публиката изгонва нападателя, а в знак на перфидно отмъщение той вкарва на мястото си дама от женския си състав…).

И нещичко за куртизанките.

Когато е писал за тях, мосю Оноре дьо Балзак не е подозирал, че тия покварени от греха същества ще играят толкова решаваща роля в спортния и социално-политическия „конструкт” (Благодаря за думичката, господин Местан! – б.а.) на българската държавност. Всъщност мосю Балзак едва ли е подозирал въобще за българска държавност, още по-малко за футболисти, златни топки и простодушни плеймейтки. Показателен е обаче един случай, когато политически ангажирана дама от висшето общество го запитала публично какво всъщност означава понятието „болезнена празнина”, което писателят си позволил да употреби в романа си. Той отговорил любезно: „А Вие никога ли не сте имала главоболие, мадам?”. Изкушаваме се да напомним, че мосю Балзак прекрасно е осъзнавал политическата ангажираност на мадам във висшето общество. Както и за ангажиментите на куртизанките в политиката въобще – при това не само дами, а и мъже, и представители на третия пол.

О, може би на определен етап от падението си куртизанките в политиката задължително преминават към третия пол… Или греша?