Д-р Иван Ибришимов: “Избрали са ме да помагам, а не да преча”

Д-р Ибришимов, краят на годината е време за равносметки. Доволен ли сте от постигнатото, като представител в парламента на хората от Кюстендилска област?

- Не бих отговорил еднозначно. Не съм доволен, защото не мога да сравня постигнатото през двете години работа в 44-то Народно събрание с това през предходния ми мандат, като депутат от управлението – тогава в Кюстендилска област се вляха над 16 милиона лева, а над 5 милиона от тях бяха инвестирани в Дупница. И то само за една година. Няма как да постигна същите резултати в опозиция, защото сега и най-добрите предложения се отхвърлят, ако идват извън управляващата партия. Конюнктурата не ти го позволява, колкото и да имаш желание, така е на национално и на регионално ниво. В същото време съм доволен, защото успях като цяло да внеса едно спокойствие в работата на държавните институции и на местните администрации. Аз съм консенсусен човек и предпочитам да действам дипломатично и с такт, не искам да преча, а до помагам с каквото мога – затова са ме избрали хората. Не мога да не отбележа като успех обявената вече от общинското ръководство подготовка на процедури за подмяна на водопровода в Яхиново. Проблемът с остарелия и постоянно авариращ етернитов водопровод бе поставен от местни жители в една от приемните ми и вследствие на моето съдействие в продължение на няколко месеца, нещата са на път да се случат. Надявам се, в резултат от общите ни усилия, с кмета Методи Чимев скоро да стиснем ръце на първа копка. Знам, че ситуацията с водопроводите е тежка и в останалите села и вярвам, че ще мога да помогна и за тях. Удовлетворен съм от редица благотворителни инициативи, които съм организирал в подкрепа на болниците в Кюстендил и Дупница, с оказаната от мен помощ на художествени самодейни състави и спортни клубове.

При представянето на “Визия за България”, проведохте много срещи с хора от различни краища на страната. Кое най-много им тежи и какво искат да се промени на всяка цена?

- При обиколката за представяне на “Визия за България” минах през места, в които стъпвам за първи път. Общото ми впечатление е, че хората живеят в изключително социално неравенство, че голям процент от българите са под прага на бедността. Това се чувства особено осезаемо в Северозападна България. Налице е демографски срив и голям дисбаланс в икономическия и социален статус, което потвърждава тезата ми, че животът не e само на жълтите павета. Вече съм го казвал по отношение на здравеопазването, по повод на факта, че от 360 болници в страната 250 са в София. Има големи райони без достъп до здравеопазване, а кризата е обхванала и образованието, и културата, и всички сфери на обществения живот. На хората им тежат най-много ниските доходи и бедността. Има места, в които разчитат изцяло на Социалния патронаж и се радват, че имат сигурна порция храна на ден. Дори се е стигнало дотам, че това ги задоволява и затова гласуват. Силно впечатление ми направи община Чупрене, в Северозападна България, където кметът каза, че е изпълнил 100% от програмата си – улиците са ремонтирани, сменени са водопроводът и канализацията, детската градина е санирана и реновирана, но … няма деца, а най-близката възможност за социален контакт на едно младо семейство е на поне час път. Тези райони обезлюдават необратимо, има стремглав демографски срив. И ако тази тенденция продължи, след 10 години ще има хора само в 7-8 големи градове извън областните. Бедността е и причината за протестите, като не омаломажавам грозната постъпка на Валери Симеонов и цените на горивата, но те бяха само искрата, която изкара хората по улиците. А те са гневни, защото са чужди в собствената си държава и чувстват цялата несигурност и несправедливост.

Какви проблеми споделят с Вас дупничани? И с какво им помогнахте?

- Като част от България и в Дупница ситуацията е подобна. В личен план съм помогнал на много хора с най-различни казуси – от безработица до липса на адекватно здравеопазване. Съгражданите ми се оплакват от лошата инфраструктура толкова, колкото и от липсата на културен и духовен живот в общината. За съжаление, една птичка пролет не прави и не мога кардинално да подобря картината, не всичко мога да реша като народен представител и то в опозиция. Но пак ще кажа, че съм насреща да помагам, а не да преча. Готов съм да направя всичко по силите си в работата с институциите и кметовете в областта го знаят добре.

На една от срещите си със симпатизанти на лявата идея казахте, че ви тежи отношението на хората към всички политици, като към “маскари”. Как може да се промени това? Разбрахте ли какво е най-важното за един политик, за да бъде успешен?

 

- Дали един политик е успешен или не, зависи от гледната точка. Мисля, че оценката се получава в края на мандата не само от хората, които са ни дали доверието си, но и от останалите, които не са. Изключително неприятно е когато влизаш под общ знаменател с всички онези политици от целия спектър, сред които има и такива с немалко злоупотреби и които са наистина срам за обществото. Бил съм на срещи с хора, които не правят разлика дали си народен представител, кмет или министър, дали си в управление или опозиция – щом си политик, значи си маскара. Не се оплаквам, но първият ми работен ден в 42-то Народно събрание започна с хвърлено яйце, а вторият – с домат...Не искам да упреквам хората, те имат основание да са недоволни от политическата класа по принцип, която най-често отъждествяват с управляващите. Особено остро се реагира на заплатите на народните представители, но никой не вижда какви са разходите – повече от половината ми заплата отива за лични помощи, най-често за решаване на конкретен социален или здравословен проблем. Тук е мястото да кажа, че заплатата на народните представители не е висока, а останалите хора не получават достойни възнаграждения и са принудени да живеят в отчайваща бедност.

Готова ли е БСП да управлява? Предстои общинска конференция на партията в Дупница, в добра кондиция ли е тя на местно ниво?

- В Кюстендилска област БСП е една от най-успешните организации, на избори винаги сме били след първите 5 партии. Не мога обаче да не отбележа, че дългият престой в опозиция и особено в Дупница, демотивира много млади хора. Особено тези, които свързват своята реализация с работа в държавната или общинската администрация. Това е особено осезаемо в места, където тези структури са основен работодател. Мисля, че общинската организация в Дупница, а и останалите в областта, въпреки трудностите са мотивирани за изборна победа. И това ще си проличи през следващата година, когато ще има минимум два вота, с ясни предпоставки и за три.